Аварийни комуникации (EMCOM)
Както всички знаем едно от призванията на радиолюбителите от цял свят това е да помагат с осъществяването на комуникации по време на бедствия и аварии. Историята е богата на случаи, в които радиолюбителите са били незаменимо звено в осъществяването на комуникации по време на бедствия и аварийни ситуации.
Аварийна комуникация
Аварийната комуникация (на английски: Emergency traffic) е обмен на електронни съобщения, най-често гласови данни чрез адиовръзка, за излъчване и приемане на сигнали за бедствие.
Използването на технически средства и честоти, предназначени за аварийна комуникация, е допустимо само когато живота на хората се намира под непосредствена и неизбежна опасност, и те се нуждаят от незабавна помощ, или предупреждение. Използването на технически средства и честоти за аварийна комуникация при всички други обстоятелства е грубо нарушение на международните закони, както и на повечето местни такива.
Процедура за аварийна комуникация
Започване на нова радиовръзка
1. Сигнал за бедствие — радиостанцията се настройва на необходимата аварийна
честота и се повтаря три пъти думата MAYDAY: „Мейдей, мейдей, мейдей!“
2. Идентификация — обявява се повиквателния знак, името на кораба, ИКАО-кода
на самолета или името на лицето и се потвърждвава искането за помощ: „Тук е
... (позивна или име). Моля за незабавна помощ! (на английски: This is ... asking
for help!)“
3. Аварийна ситуация — съобщава се характера на аварийната ситуация,
например: „Пожар на борда“! или „Пострадахме от свлачище“!
4. Местоположение — съобщават се точните географски координати. Когато те са
неизвестни, се обявява последното точно известно местоположение и
приблизителното отстояние от него:
1. Намирам се в точка с координати ... (северна ширина) ... (източна
дължина) — на английски: My location is ... North ... East.;
2. Намирам се на ... (километра) ... (посоката — източно, западно, северно,
южно) от ... (последното точно известно местоположение).
5. Брой и състояние на пострадалите — съобщава се броят на хората и дали могат
да се придвижват самостоятелно: „На борда има ... души, няма ранени и
трудноподвижни лица“. или „С мен има още ... души, ... от тях не могат да се
придвижват самостоятелно“.
Намеса в съществуваща радиовръзка
Когато животът на хората се намира в непосредствена и неизбежна опасност, е
допустима намеса в радиоразговори на други кореспонденти, за искане на помощ, на
всякакви честоти. Изчаква се пауза в разговора, когато единият кореспондент е
завършил репликата си, а другият още не е отговорил, и се съобщава:
1. Искане за прекъсване на връзката — повтаря се три пъти думата BREAK: „Брек,
брек, брек!“
2. Идентификация и причина за прекъсване на връзката — обявяват се
повиквателния знак и искането за аварийна комуникация: „Тук е ... (позивна или
име), авариен трафик! (на английски: This is ... declaring emergency!)“
3. Аварийна ситуация, местоположение, брой и състояние на пострадалите -
както в предишния раздел.
Обявяването на „авариен трафик“ (на английски: declaring emergency) е равнозначно
на искане за помощ със сигнала MAYDAY.
# ‐ Радиотелеграфия ( CW ) ‐ „ S O S “ ∙∙∙ ‐ ‐ ‐ ∙∙∙
# ‐ Радиотелефония ‐ „ MAYDAY “
Що е то аварийна комуникация
Както всички знаем едно от призванията на радиолюбителите от цял свят това е да помагат с осъществяването на
комуникации по време на бедствия и аварии. Историята е богата на случаи, в които радиолюбителите са били
незаменимо звено в осъществяването на комуникации по време на бедствия и аварийни ситуации.
Аварийна комуникация е обмен на електронни съобщения, най-често гласови данни чрез радиовръзка,
за излъчване и приемане на сигнали за бедствие. Аварийните честоти са предназначени изключително
за аварийна комуникация – обмен на радиоелектронни съобщения при кризи, бедствия и аварии.
Що е то сигнал за бедствие и кога да го използваме
Сигнал за бедствие е международно приет начин за искане на помощ. Сигнализацията се извършва чрез
радиовръзка, визуални или звукови средства. Подаването на такъв сигнал означава, че животът на хората
се намира под непосредствена и неизбежна опасност и те се нуждаят от незабавна помощ. Подаването на
сигнал за бедствие при всички други обстоятелства е грубо нарушение на международните закони, както
и на повечето местни такива.
Аварийни честоти
VHF (само за България)
|
служба
|
честоти
|
||
| гражданска |
9-и канал (на 27,065 MHz)
|
||
| морска |
2182 KHz
|
156,800 MHz
|
|
| авиационна | гражданска |
121,500 MHz
|
|
| военна |
243,000 MHz
|
||
| любителска |
VHF
(само в България) |
R1
|
145,025 |
|
R2
|
145,050 145,650 MHz |
||
|
HF
(международни) |
3,760 MHz
7,060 MHz 14,300 MHz 18,160 MHz 21,360 MHz |
||
HF международни
| HF | 3,760 MHz 7,110 MHz 14,300 MHz 18,160 MHz 21,360 MHz |
Процедурите за водене на комуникации по време на бедствия и аварии можете да намерите в сайта в PDF
формат, кратката версия с основните правила преведена на Български език от Иваило Марков LZ1IRQ и
пълната версия на Английски език.
За въпроси, предложения, консултации и допълнителна информация се обръщайте към Стефан
Александров LZ1WDX - мениджър на звено комуникации по време на бедствия и аварии към БФРЛ.